Титир: Твоето коварно дърво, което вкарва живителния си сок в хиляди жилки и което смуче от спящата земя, ми напомня ...
Люкрес: Кажи, кажи го ....
Титир: Напомня ми Любовта. Дървото и Любовта могат да се обединят в съзнанието ни в една обща представа. И двете се раждат, растат и укрепват, развиват се и се разклоняват от един почти невидим зародиш. Но и Дървото и Любовта, колкото повече се издигат към небето (щастието), толкова повече трябва да се спускат надолу в неясната субстанция, каквато представляваме, без самите да знаем.
Пол Валери