Това което никога няма да прочетеш

Защо те е страх да се изправиш пред себе си
Без маникюр, с изрязани до кожа нокти
Без грим, без прическа
Защо когато влизаш вечер под душа
Водата, която изтича в канала е черна
Черна като катран, мирише
Защо никога не се усмихваш
Освен когато това е наложително
Защо гледаш телевизия
386-те реклами на ден обогатяват ли те
Вглеждал ли си се някога в очите си
Знаеш ли, че когато гледаш само тях в огледалото
Виждаш истинската си същност
Виждаш друг човек, когото въобще не познаваш
Защо когато ходиш до тоалетната
Казваш отивам до едно място
Какво място мамка му
Всички отиваме до едно място
Това е основното ни занимание
Да се местим от едно място на друго
Да преместваме тялото си в пространството
Затова има задръствания
Защото само в главите си
Само в главите си сме там където
Наистина искаме да бъдем
Там, но не и това
Бъди какъвто си
Ако въобще знаеш какво искаш да бъдеш
Не знаеш нали, нямаш никаква представа
Какъв си искал да станеш, когато пораснеш
Станал си нещо, което не харесваш
Но не можеш да си го признаеш
И се обличаш в неприлично скъпи парцали
И смърдиш на парфюм
И се бръснеш до кожа
За да излъжеш другите, че това си ти
Вслушай се в киселините в стомаха ти
Може би от тях ще научиш повече
Нищо, че ядеш само горме
Даже не звучи добре на кирилица
Не е като да кажеш - шкембе
Позна ли се
Още по-лошо
Защото аз те измислих
Ти си един сборен образ
Сборен образ на всички вас
Които не се ходили на детска градина
А на курсове по актьорско майсторство
Които знаете само да позирате
Писна ми от тая позьорщина
Зад която криете страховете си
Още по-лошото е
Че има хора, които умеят
Да летят
Има хора, които нямат обувки Гучи
Обаче душите им са чисти
Има хора, които са толкова богати
Заради това което са
И тяхното богатство никой не може да го вземе
И никога не се притесняват, че някой е с тях
Заради богатството им
Защото този някой е с тях точно заради богатството им
Обаче ти въобще не можеш да разбереш
За какво ти говоря
Защото никога няма да прочетеш това
Защото си много зает да
Позираш
И защото го правиш добре
Поне това си научил
Да не пропуснеш да научиш и децата си на това
Няма смисъл да ги учиш да четат
Да слушат музика с душите си
Да се отдават и да се раздават
И всичко друго с –дават
Научи ги да позират
Това ще им достатъчно
И да се пазят
Да са мнителни и подозрителни
И всичко друго с –ителни
Да са нащрек
Защото някой може да е с тях заради парите им
А това е лошо
Хората не трябва да се събират заради парите
А заради любовта
Нали така?
Обаче ти нямаш представа
Какво е любовта
А не ти и трябва
Запомни
Важното е да позираш
И да се барикадираш
Да се пазиш
От всички
И най-вече от себе си
Запиши си го
В органайзера си Пучи

Някога ми каза ...

"Каза ми, че ще ме обичаш, докато си жив!
Доколкото зная все още живееш?"

наистина не разбирам какво толкова ми липсва
тове е просто още един ден без теб

Времето разрушава всичко

Някои думи трябва да останат неизречени.
Някои истории трябва да останат неразказани.
Някои емоции не могат да бъдат споделени.
Няма болка, която да не бъде излекувана.
Има болка, за която говорейки - умножаваш нейната сила.
Има болка която, споделена - боли не само в теб.
Има болка, която трябва да преживееш тихо в сърцето си, да плачеш тихо в душата си, толкова тихо, че дори и ти да не чуваш плача си.
Има болка, която трябва да глътнеш дълбоко в корема си и да преживяваш бавно, внимателно, на много малки и добре премерени порции.
Защото, ако бъде освободена ще те разруши.
Теб и всичко около теб.
Да я глътнеш, като бодлива топка, обвита в памук.
Толкова дълбоко в корема си, че когато се извива, крещи и вие, да не чуваш.
Да не чуваш тракането на оковите и.
Да не усещаш ритниците и юмруците и.
Няма болка, която не може да бъде излекувана.
Единствения лечител за всяка болка е времето.
А времето е твърде относително понятие.