стишия

бурята отмина неусетно с
нея и сълзите ми
остана любовта в очите ти
хладната измита вечер
свещите
диханието ми
твоите устни

...

разтварям се в безкрая
целувайки очите ти
но те остават слепи
на кой бог да се помоля
не зная
на богът в теб, на богът в теб
но той е абдикирал

...

дърво ударено от гръм
не умира
дървото в мен притихна
отрони листата
счупи клоните
разцепи дънера
но някога отново
ще се извиси към
небесата
ще приюти птиците
ще храни с плодовете си

....

димът от моята цигара
те гъделичка
усмихваш се
сливаш димът си с моя
и това е достатъчно
за да знаем
че ти си и съм аз

...

кой би могъл да опише
щастието
с болката всички сме
на ти
но щастието е за избрани
избраните, които осъзнаят
че то не съществува

мъничка магия

в душата ти ще вляза като в храм

косата си с кърпа ще завия

в шепи ще си събера сълзите

ще вляза тайничко с магия

първо ще приседна тихо

мислите ти нежно ще погаля

със лъчи ще ги посипя

когато слънцето залязва

от любовта си факла ще направя

ще я запаля от луната

демоните ще изгоня

скръбта, обидата, тъгата

сребърен бокал ще взема

дъждът ще ми дари водата

очите си в нея ще огледам

и ще ги оставя да те пазят

на колене ще падна пред олтара

и макар да нямам право

молитва малка ще ти кажа

в съня си ще я чуеш зная

по изгрев тихо ще си тръгна

единствен ти ако поискаш

при мене можеш да се върнеш

Кое е първото - огъня или феникса ?

В кухата обвивка на нощта

Стъпвам по изстиналите клади

Вятърът навява самота

Изгорелите тела са още млади

Гарвани прииждат на ята

Няма крясъци на лешояди

Тука нереална е Смъртта

Тук душите са смирени

Жертвали сме вече любовта

Това е избора на нашто време

В тази ничия земя

Молим се морето да ни вземе

Изгрева е нежен тих

Изгрева е неизбежен

Няма място за скръбта

За очите ни смутени

Зная че не съм сама

Има хиляди около мене

В светлината на деня

Ще възкръснем като феникс

Очакване

Ако не носиш смелост в сърцето си
Ако не е чиста любовта в душата ти
Ако не са мъдри мислите ти
И не криеш поне малко лудост в съзнанието си
Не я докосвай, не я доближавай
Не смей да я погледнеш дори
Скрий се в уютния си дом
Закови прозорците, залости вратата
Скрий се в бронираната си черупка
Закови очите, залости устата
Не мисли за нея, не я сънувай
Няма копнежи, няма желания
Има само вяра
Вяра че тя чака теб
В началото на пътя
Боса, със слънце в очите
Сама, малка и изплашена
Ако повярваш, че е тя
Ако си търсил нея
Направи най-трудната
Първата стъпка
Хвани й ръката
Тръгни по пътя
И ще откриеш изцяло себе си
И ще достигнеш раят на земята