стишия

бурята отмина неусетно с
нея и сълзите ми
остана любовта в очите ти
хладната измита вечер
свещите
диханието ми
твоите устни

...

разтварям се в безкрая
целувайки очите ти
но те остават слепи
на кой бог да се помоля
не зная
на богът в теб, на богът в теб
но той е абдикирал

...

дърво ударено от гръм
не умира
дървото в мен притихна
отрони листата
счупи клоните
разцепи дънера
но някога отново
ще се извиси към
небесата
ще приюти птиците
ще храни с плодовете си

....

димът от моята цигара
те гъделичка
усмихваш се
сливаш димът си с моя
и това е достатъчно
за да знаем
че ти си и съм аз

...

кой би могъл да опише
щастието
с болката всички сме
на ти
но щастието е за избрани
избраните, които осъзнаят
че то не съществува