Някои думи трябва да останат неизречени.
Някои истории трябва да останат неразказани.
Някои емоции не могат да бъдат споделени.
Няма болка, която да не бъде излекувана.
Има болка, за която говорейки - умножаваш нейната сила.
Има болка която, споделена - боли не само в теб.
Има болка, която трябва да преживееш тихо в сърцето си, да плачеш тихо в душата си, толкова тихо, че дори и ти да не чуваш плача си.
Има болка, която трябва да глътнеш дълбоко в корема си и да преживяваш бавно, внимателно, на много малки и добре премерени порции.
Защото, ако бъде освободена ще те разруши.
Теб и всичко около теб.
Да я глътнеш, като бодлива топка, обвита в памук.
Толкова дълбоко в корема си, че когато се извива, крещи и вие, да не чуваш.
Да не чуваш тракането на оковите и.
Да не усещаш ритниците и юмруците и.
Няма болка, която не може да бъде излекувана.
Единствения лечител за всяка болка е времето.
А времето е твърде относително понятие.
