Понякога животът си отива от мен.
Незная защо.
Нощем докато спя се измъква на тънки сребърни нишки през върховете на пръстите ми. Става ми студено.
Събуждам се и усещам дупката. Усещам, че съм уморена и не ми се става от леглото. Кожата ми е суха като пергамент, а косата ми е увяхнала. Умората се е гмурнала дълбоко в очите ми и се е настанила под тях, като огромни сини кръгове. Ставам с усилие и започвам механично да изпълнявам необходимите физически движения, за да се подготвя за деня. Денят, ще бъде дълъг, преживян насила, а не изживян. Поглеждам се в огледалото и виждам една обвивка на самата себе си.
Излизам на улицата и се скривам се зад огромните тъмни очила и слушалките на i-poda. Трудно понасям погледите на минувачите, защото факта, че някой ме вижда - ме материализира, принуждава ме да съм в реалността. Но аз не съм. Тялото ми да, но не и душата. Аз съм една ходеща кукла на конци, нескопосано събрани части от мен, но съзнанието, душата и умът ми са се изключили.
Хората някак си усещат, че има нещо не както трябва в това червенокосо момиче с хлътнали скули и постоянно ме зяпат. Добре, че са тъмните очила, да крият ококорените ми повече от нормалното очи. Немога да вървя по улицата без да съм обект на зяпане. Какво толкова зяпате - немога да разбера.
Истината обаче е че и аз зяпам. В тези моменти не, но като цяло зяпането ми е основна дейност. ТОЙ много ми се кара за това. Понякога ме бута и ми казва "Престани да зяпаш това момиче, изглеждаш налудничаво". Сигурна съм, че е прав.
Обаче хората са ми ужасно интересни. Толкова обичам да ги изучавам. Всичко в тях - начина по който вървят, по който говорят, начина по който са облечени, аксесоарите им колите им, хората с които са, всичко това ми е безкрайно любопитно. Всяко едно нещата, които изброих са парченца в пъзела на поведенческия модел, на модела на възприятие на всеки човек. Модели толкова - колкото и хора. Ужасно е интерено да наблюдаваш как хората изрязяват себе си - в поведение, в облекло, в изказ, във всичко.
Затова си зяпам.
Не само по хората
Зяпам по птиците - много. Обожавам да ги наблюдавам. Загледайте се. На тази планета има цял птичи свят, който живее паралено с нашият, а ние почти не го забелязваме. Когато наблюдавам птиците се чувствам по-малко самотна.
Но признавам си нещото по което най-много зяпам са дърветата. Дърветата са най-любимите ми същества на планетата. Красотата им през всеки сезон, през всеки ден, мъдростта, която излъчват, силата, която ми дават ...
И просто ей така понякога живота ми се връща в мен. Събуждам се сутрин и ми ухае на живот. Така както ухаят топли палачинки и кафе с мляко.
Скачам от леглото и рошава по средата на къщата държа речи на тема - всички щуротии, които се намират в главата ми. Поглеждам се в огледалото и виждам едно сълнчево момиче, в което се влюбвам. Казвам и "Обичам те момиче" и се втурвам навън....
За да живея.
