Tears In Heaven

Would you know my name

If I saw you in heaven?

Would it be the same

If I saw you in heaven? ...

Няма по-голяма мъка от това да надживееш детето си. Да целунеш мъртвото му тяло и да го заровиш в земята. Погледнах в очите на една жена и се вкамених. Видях толкова мъка, такава тъга, че би могла да изпепели целият свят. Една жена, която седеше с нас на масата, но беше само обвивка на самата себе си. Едно тяло извършващо механични движения. Отпиваш от ракията.. Усмихваш се.... Хапваш салата.... Отпиваш от ракията... Отговаряш на въпрос... с малко закъснение, първоначално не разбираш, че е насочен към теб.....Усмихваш се. Разтегнати устни в гримаса, която е всичко друго, но не и усмивка. Колкото повече я наблюдавах, сърцето ми все повече се стягаше. Тялото ми изтръпна. Жилите ми се изпънаха. Кръвта ми полудя и не желаеше да е затворена във вените ми. От безсилие. Безмълвие и безсилие. Усмихвах й се и я галех по косата. Тази моя плаха нежност, сякаш засилваше болката й. Сконфузих се и спрях. Защо? Защо има толкова мъка по този свят, Господи, защо? Какъв е грехът й за да е толкова сурово нейното наказание? Тази моя, красива леля, която преди 15 години загуби синът си. Слънчевият си, невероятно умен, 18-годишен, прекрасен син. Толкова много исках да я прегърна. Да изтръгна риданията от каменното й лице и да ги погълна в себе си. Да я прилаская, да я люлея като малко дете, да и нашепвам приказни истории. Толкова дълго, че да забрави, да се отпусне в прегръдките ми, да заспи. И в сънят й, поне за миг да я напусне цялата мъка. Цялата тъга да я пощади поне за миг. Поне за миг. Как искам да мога да и подаря цялата любов, която имам в сърцето си, за да се почувства отново цяла, поне за миг....

... Beyond the door,

There's peace I'm sure,

And I know there'll be no more

Tears in heaven....