...

Навън вали. Хиляди капки син дъжд.

Хиляди думи излизат през пръстите ми. Хиляди думи изричат устните ми. Думи, които молят за слънце. Но се превръщат в изгарящи кинжали. Опустошават всичко по пътя си и се прибират в мен бездомни. Събират се на огнено кълбо, вибрират и пламтят. Крещят.
От очите ми вали. Хиляди капки син дъжд. Превръщат се в океан и давят всичко прекрасно, което търси път към мен. Очите ми стават все по-бели. Изтичат все по-невиждащи.
Вече ще събирам сълзите си. Капка по капка. Капка по капка. Ще глътна океанът в себе си и той ще потуши огъня.

Синчецът ще се върне в очите ми. Но не и аз, не и аз.

Всичко е една лъжа. Прекрасна морскосиня, слънчева лъжа.