Дядо ми

Искам да разкажа за дядо ми. А нямам думи. Има чувства толкова силни, че не могат да се заковат с думи. Има чувства така събрани, че единствено молитва може да разкаже. А молитви аз не зная, да се моля не умея. Дядо ми. Сърцето ми. Душата ми. Днес обядвахме в къщи. Цялото семейство. Почти цялото. Нямаше я Вилето, нямаше го Боби. Баба ми е натъжена.
Дядо ми! О как искам да ви го опиша. Но как? Как могат да се опишат ангелите небесни, мъдростта на земята, чистотата на душата. След като приключихме с обяда той каза изморен съм, искам да си почина за малко, за час. Заведох го в моята стая. О, колко хубаво е станало тук. Как хубаво си подредила, има живот, толкова ми е хубаво тук. Постлах му леглото си така, както за никой друг не бих могла да го постеля. Моята възглавница. Завих го с любимото ми пухкаво, червено одеало. Хванах ръката му. Продължи да ми разказва .. за Финландия, завода за ски. А във Франция като бях, подариха ми истинско шампанско ... от избата, близо до град Арл, знаеш ли го ? Ван Гог там много е рисувал... Да, дядо зная, зная, всичко зная.. Пазех го това шампанско .. на сватбата на баща ти го изпихме ... О, Биленце как искам преди да умра поне едно пра внуче да дочакам. Ще дочакаш дядо, ще дочакаш. Една ръченица поне да изиграя, на твоята сватба или на брат, или на Вилето. Ще изиграеш дядо, обещавам. О, Биленце, Биленце... помниш ли като ми казваше – без теб не мога да дишам, дядо, без теб не мога да дишам. Помня дядо, помня и сега е така. Нищо, че нямам време да се виждаме често и сега е така. Ти си ми в душата дядо. Толкова те обичам. И аз те обичам Биленце, и аз. Тебе най-много обичам, ти си първата внучка, тебе най-обичам. Да, дядо ние сме свързани, аз без теб не мога. Ох Биленце 85 години са това .. 85 години. Не ти личат дядо, не ти личат, душата ти е млада. Знаеш ли Биленце дядо Стоян, моят прадядо как умря? Аз бях на двора седем-осем годишен не помня. Той седеше на пейката, а брадата му дълга до кръста, бяла. Каза ми Киро отиди да викнеш Стойна. Моята баба, наричахме я баба Тона. Ходи да я викнеш Кирчо трябва да и кажа нещо. Извиках я, бях дете. Аз умирам Тоне, й каза, дошла е да вземе. Заведи ме да си легна. Какво говориш татко .... така го нахока. Но ми каза, хайде Кирчо хвани го от едната страна, аз от другата. Той едва вървеше, сложихме го да си легне. А той на дъщеря си говори: Запали ми Тоне една свещичка, запали ми. Тя отиде за свещичка и не спираше да хока. Аз седях при него. Той изхрипа и си отиде, а аз седях при него. Отиде си без да си дочака свещичката Биленце, без да си дочака свещичката. Свила съм се до него на кравайче и държа ръката му. Не се разстройвай дядо, ти си още млад, скоро няма да си отидеш... Той стиска очите си, лежи по гръб и се опитва тайно да избърше сълзите. Една ръченица Биленце, една ръченица да изиграя. Гърдите му хриптят. Недей така дядо, ти си още млад, недей така. Стискам ръката му с цялата сила, която имам. Обичам те дядо толкова те обичам, нямам думи да ти кажа колко те обичам. Хайде не се притеснявай, хайде сега ще заспиш. Ще сънуваш ... на село. Земята от слънцето заляна, ще сънуваш животинките, не се натъжавай дядо. Опитвам се гласа ми да е спокоен, а сълзите ми заливат възглавницата до главата му. Целувам го по челото, а той не може да се успокои. Защо така го разстроих, защо? Кожата му е гладка, почти без бръчки, не прилича на 85 годишен човек. Галя го като дете и му говоря нежно. Малко по малко дишането му се успокои. Ръката му се отпусна в моята. Заспа. Засънува. Измъкнах се на пръсти от стаята, влязох в банята и плаках, плаках, плаках. Плаках от безсилие. Понякога обичта ни е толкова силна, че не можем, не можем да я изразим. Толкова силна, като вик, като божество, което не може да се опише. Отидох при другите на масата и запалих цигара. Баба ми ме погледна изпитателно. Защо са ти червени очите? Какво ти разказа дядо ти? Нищо бабе, нищо.. Как да й обясня? Как да обясня на вас? Как да разкажа колко силна е тази обич в сърцето ми. Как да спра да плача. Не зная. Не зная как... една сълза само, ако можех да ви покажа, щяхте да ме разберете. Обичта ми и тъгата. Брат ми ме разбра. Издърпа ме и ме прегърна. Брат ми, който носи неговото име. Кирил. Кирил Калоянов.