в душата ти ще вляза като в храм
косата си с кърпа ще завия
в шепи ще си събера сълзите
ще вляза тайничко с магия
първо ще приседна тихо
мислите ти нежно ще погаля
със лъчи ще ги посипя
когато слънцето залязва
от любовта си факла ще направя
ще я запаля от луната
демоните ще изгоня
скръбта, обидата, тъгата
сребърен бокал ще взема
дъждът ще ми дари водата
очите си в нея ще огледам
и ще ги оставя да те пазят
на колене ще падна пред олтара
и макар да нямам право
молитва малка ще ти кажа
в съня си ще я чуеш зная
по изгрев тихо ще си тръгна
единствен ти ако поискаш
при мене можеш да се върнеш
