визитка

тя стъпваше бавно по парчетата от счупено огледало което отразяваше мечтите й стъпалата й са тънки и слаби красиви краката й са съвършени краката за които беше продала косата си душата си някога тогава в началото на кръга излезе от водата която остана само в очите й стъпи на земята за да търси някаква истина която вече не помнеше кръвта обагри килима в красив червен цвят гледаше я с интерес сякаш не е нейна вече не изпитваше болка нито разочарование не изпитваше нищо стоеше разплакана от безсилие и се усмихваше мило на себе си един човек я попита какво пише на твоята визитка тя не знаеше какво да му отговори какво пише ли глупаво изплашено дете древен дух не пораснал научил толкова безполезни уроци открил смисъла но не знаещ какво да прави с него едно същество нито морско нито земно нито митично нито реално стоящо на ничия земя