В кухата обвивка на нощта
Стъпвам по изстиналите клади
Вятърът навява самота
Изгорелите тела са още млади
Гарвани прииждат на ята
Няма крясъци на лешояди
Тука нереална е Смъртта
Тук душите са смирени
Жертвали сме вече любовта
Това е избора на нашто време
В тази ничия земя
Молим се морето да ни вземе
Изгрева е нежен тих
Изгрева е неизбежен
Няма място за скръбта
За очите ни смутени
Зная че не съм сама
Има хиляди около мене
В светлината на деня
Ще възкръснем като феникс
