Кучешка любов

Тази сутрин се събудих с болката. Онази женската болка, която те разкъсва, сякаш някой иска да закуси точно с твоите органи. В комплект с нея те болят и главата, ставите, а някой друг, който сигурно помага на първият те рита ожесточено в кръста. Лежа си в леглото свита на кравайче и като послушно момиче си чакам да ми мине. Откаченото ми куче се върти около мен и ме гледа тъжно. Преди два часа трябваше да е закусила и да се е разходила. Обикновено, ако не съм станала по това време скимти, обикаля като хеликоптер цялата къща, с надеждата, че някой друг ще я нахрани и пуска лиги навсякъде. Опитвам се да стана, но успявам да стигна само до банята и се връщам в леглото, в изходна позиция. Съни се покатерва тромаво на леглото, което по принцип не и разрешено да прави, но аз нямам сили да се съпротивлявам. Обикаля внимателно (!) около мен, свива се и ляга в кръгчето на моето кравайче, точно до коремът ми. Гледа ме съчувствено и се унася. От тялото и към моето преминава топлина и енергия. Гушкам я и някак вече не усещам болката. Увлечена от равномерното й спокойно дишане заспивам. Събудих се след час, още ме болеше, но се чувствах щастлива. Получих обич от моето, вече остаряващо, ненормално кокерче, което си пренебрегна яденето и пишкането, за да ми подари малко нежност и подкрепа. Хубаво е :)